ЛИЦА НА БЪЛГАРСКОТО ВЕТРОХОДСТВО: “Спортът е личен избор, а не неизбежност или нужда.”

Продължаваме с рубриката “Лицата на българското ветроходство”, в която днес ще ви срещнем с Явор Колев – един професионалист с изключително богата история .

Треньорчето

Явор Колев е професионален ветроходец и дипломиран треньор с над 30-годишен опит в спортното ветроходство. Уменията и квалификациите си придобива в Национална спортна академия “Васил Левски”, в работата си с елитни български състезатели, от участия в международни клиники за треньори, регати от национален, регионален, европейски и световен мащаб. В продължение на 12 години е треньор на българския олимпийски отбор по ветроходство. Подготвял е атлети за три издания на летните Олимпийски игри – в Атина 2004, Пекин 2008, Лондон 2012, както и за Олимпиадата за младежи в Нанджин, Китай 2014. След тях продължава да подготвя състезатели от начинаещо ниво до сработване в екипажи на килови яхти с успехи на български и международни регати.

1.Каква година бе 2020-а за българското състезателно ветроходство?

Годината ми хареса с това, че ни научи да бъдем гъвкав и да импровизираме. През 2020-а плановете се объркаха във всички сфери на живота, в това число и в спорта. Пропаднаха графиците за подготовка, състезателният календар, огромна част от регатите изобщо не се състояха.

В киловото ветроходство в България се получи обратен ефект. Ветроходците се самоорганизираха в различни форми на спортни срещи – походи, ралита, надпревари. Всяка възможност да се излезе на вода се използваше “като за последно” и в крайна сметка се натрупаха повече проплавани в конкурентни условия морски мили.

2.До какъв обрат доведоха тези промени?

Ветроходството се върна по един хубав начин към първичния си вид – съревноваване на умения, с минимум бюрокрация, без утежняващи амбиции и клубни политики.

Неформалният характер на повечето ветроходни събития отвори възможности и за нови хора да участват в регата за първи път. През цялата година имаше желаещи да се включат в обучения и тренировки. Отборът на СКВ Ултрамарин, например, нарастна неколкократно.

3.Как се става треньор по ветроходство?

Краткият отговор на този въпрос е: с желание, учене, труд и високи цели. За да станеш добър треньор по ветроходство се иска много повече от задължителната диплома по тази специалност в НСА. Опитът като състезател също помага. Има и доза призвание, защото и треньорството като другите педагогически специалности не е особено доходоносно. Трябва да ти харесват морето, вятърът, спортът, яхтите, но трябва да обичаш и човеците. След моите 25 години като треньор техническата част от работата става рутина и предизвикателствата идват най-вече от общуването с човека, който проглежда и прохожда под ветрила, развива се с твоя помощ, мечтае, създава планове и дори ги осъществява.

4.Кои са важните моменти в твоята кариера?

Първите стъпки, последните стъпки и “покорените върхове”, защото успехите на един треньор най-лесно се виждат по успехите на състезателите му. Спортът е личен избор, а не неизбежност или нужда. Това избрах за себе си преди тридесетина години и днес бих го направил отново.

5.Какви са най-големите постижения на тренираните от теб състезатели?

С Ирина Константинова в Пекин 2008

Най-бляскавите сред тях са участията на Ирина Константинова в четири Олимпиади. Срещнах Ирина по време на втората й Олимпийска кампания. Това се случи в най-успешния тогава ветроходен клуб в България – Спортен клуб Лазур, Варна, изграден с дългогодишните усилия на треньора Христо Топалов – Рацата. Като нейн личен треньор от 2002 до 2012 г. работех за усъвършенстването на ветроходната стратегия и тактика, метеорологията и други специализирани аспекти на състезателната подготовка. Сред успехите й са постигнатото 12-о място в Пекин 2008-а, Европейската титла в клас Рейсборд от 2005 година и осмото място от Европейското в Олимпийския уиндсърф през 2009-а, както и за седмото място в световната ранглиста. По примера на Ирина се подготвиха и много други таланти – сестрите Мария и Галина Запреви, Павел Оводовский, Пепа Мавродиева и моят брат Йоан Колев.

От начинаещ Йоан за десет години премина през национални титли за младежи и мъже, успехи на Балкански, Европейски и Световни първенства и достигна до участие на Олимпиадата в Лондон, 2012-а.

Йоан в Лондон 2012

Особено ползотворна бе и работата с Пепа Мавродиева – втората жена за България в рамките на квотите за Лондон 2012. Олимпийското й участие тогава бе възпрепятствано единствено от ограничението за един участник от нация в състезателен клас.

Пепа Мавродиева печели първата гонка на квалификациите за Лондон в Пърт Австралия през декември 2011

През 2013-14 се включих и в треньорския екип на Виктория Хинковска, в успешния ѝ път към участието в младежките Олимпийски игри в Нанджинг, Китай 2014.

Оттогава досега работя основно с хора в зряла възраст и в киловото ветроходство. Въпреки по-късното начало на активна състезателна дейност мнозина от тях постигнаха забележими успехи на национално и дори международно ниво. Тъкмо за тези нови за нашето ветроходство хора бе създаден и СКВ Ултрамарин – за да ги обедини във формална организация и да им даде възможности за изява в официални регати.

Отборът на “Ултрамарин” с купа от “Чeнъл Къп”

6.Какви са предизвикателствата пред българското спортно ветроходство през 2021-ва?

Предстои още една непредсказуема година, но сред ветроходците се усеща глад за изяви и всяка възможност ще бъде оползотворена. Погледите са концентрирани в участието на Мишо Копанов и яхта “Кроне 1” в отложената от миналата година трансатлантическа регата за самотници ОСТАР.Предстоят редица знакови събития с българско участие като средиземноморските регати Мидъл Сий Рейс, Босфорус Къп, Мармарис. Най-интересна сред международните регати в Гърция може да се окаже първото издание на “Егейските 600” – 600 мили нон-стоп между древните острови. Очакваме с нетърпение възстановяването на Варна Ченъл Къп и на състезанията в Румъния. За СКВ Ултрамарин приоритет са и участията в мач-рейс регати, регатите на “Ял-6”, регати на килови яхти и уиндсърф.А най-любопитното ново предизвикателство през годината е очакваният официален старт на проекта SSL Team Bulgaria – сформиране на отбор от най-добрите български ветроходци в различни класове за представянето на страната ни във ветроходния аналог на Световната Купа по футбол. Регатата ще се проведе през май и юни 2022 г. в Швейцария, а дотогава предстои селекция, подготовка и участия на отбора в  тренировъчни сесии и регати в България и чужбина.

Последното интервю от рубриката “Лицата на българското ветроходство”, ще бъде публикувано на 21 януари.