Изхождайки от твърдението, че всеки пътник рано или късно се прибира у дома така и Валета започна да си прибира геройте един по един.Първата малтийска лодка завършила състезанието е HH42 Artie III, управлявана съвместно от Лий Сатариано (15 състезания) и Кристиан Рипард (31 състезания).Заемайки седмо място в общото класиране, второ в IRC Class Three. „Адаптирахме нашата часовникова система, за да гарантираме, че шофьорите и тактиците са свежи. Веднъж или два пъти от Стромболи(до Трапани) бяхме на границата, пробивахме повече от веднъж. Бяхме подготвени за тези моменти и запазихме лодката непокътната.”
Следващата финиширала яхта е J/99 Calypso със шкипер Себастиан Рипард.
„От Стромболи до Сан Вито ло Капо имахме ситуация с 30 до 50 възела и пет до осем метра вълни. Хубавото влизане и излизане от пролива Месина беше акцент, с положително течение през по-голямата част от пътя и вихър отзад на сицилианския бряг за последната част.“ Разбира се това е само хубавата част на историята. Техният инвентар на платна довежда до трудна ситуация в Стромболи. „Изпробвахме A4 на около 30 възела, но вятърът бързо се усили до края на 30-те, началото на 40-те и лодката беше извън контрол ….“, описва Рипард. „За щастие го свалихме невредими. Щеше да е по-лесно с по-малко хвърчило“. Това беше 15-то състезание за Рипард. Calypso завърши четвърти в IRC Class 6 и 16-и в общото класиране.
За да спечелите офшорно състезание, първо трябва да спечелите класа си. Beneteau 45 Elusive 2, воден от братята и сестрите Podesta, направи точно това, завършвайки на върха в IRC Class 4. Победителите от последните две състезания не успяха да превърнат този успех в трета победа като цяло. „Беше изключително предизвикателно. Винаги има неща, които можете да направите различно. Elusive 2 завърши на 22 място във общото класиране. „За нашия тип лодка достигането на скорост от 22 възела и скачането от вълна на вълна беше безумно.Постоянен бриз от 30 плюс възела ни докара до лимит през цялото време”,сподели Аарон Подеста.
Следващият по ред общи резултати – 28-и в общо класиране /8-ми в IRC 6 – е Reflex 38 Vivace, управляван от Андрю Агиус Деликата (8 състезания) и Матю Габриеле (5), състезаващи се в класа с две ръце за втори път. „Ние сме много добри приятели и имаме пълно доверие един на друг, независимо от условията“, обяснява Деликата. Габриеле побърза да определи силните ветрове през първите няколко дни като едно от най-големите предизвикателства: „Дори след втория ден бяхме доста изтощени. Фактът, че през по-голямата част от живота си плавахме заедно, беше голяма подкрепа. Знаехме възможностите на нашата лодка и това наистина ни помогна да преминем напред.” Vivace завърши 3-ти в класа с две ръце.
Джонатан Гамбин (14 състезания), плаващ на Dufour 44 Ton Laferla, има непрекъснат цикъл на участия от 2008 г. „Тази година беше много различна от предишните състезания, защото имаше вятър по целия път“, коментира той. Общият резултат беше разочарование след миналогодишното трето място. „Имахме лош първи етап и не можахме да нагодим правилно лодката“, обясни Гамбин. „През Месина беше по-добре, с добро течение и вятър. Не вдигнахме нашия спинакер на тежкия участък под вятъра до Сан Вито Ло Капо. След това един добър етап за Пантелерия беше последван от катастрофален за Лампедуза, където загубихме най-добрия си спинакер, съборен от шквал.” (44-то в общото /4-то в IRC 4).
J/109 JYS Jan (45-ти/12-ти в IRC 6) е управляван от млад екипаж под ръководството на Матю Фаруджа. „Екипажът е смесица от много добри моряци на лодката на възраст от 16 до 18 години“, обясни той. „Половината имаха опит в това състезание, а половината бяха нови в офшорното плаване.“ От многото акценти, Farrugia беше най-впечатлен от отношението им в лицето на много труден набор от условия. „Те знаеха какво предстои и бяха абсолютно движещата сила“, каза той. „Те показаха безкрайни енергийни резерви, но и добро вземане на решения. Първата нощ беше много тежка с над 30 възела от североизток. В крайна сметка, близо до Малта, видимостта беше толкова лоша от проливния дъжд, че дори не можехме да видим арматурното табло на мачтата.“ JYS Jarhead, другия млад екипаж, завърши 72-ри в общото и 17-и в IRC 6.
Джонатан Камилери Боуман, собственик на First 40.7 OpenpaydSekuritance Maltese Falcon 2 (49-та в общото класиране /14-та в IRC 6) таз-годишното издание на Ролекс е неговото пето състезание.За него това е предизвикателство както психически, така и физически. „Винаги прокарвахме границата между скорост и безопасност“, сподели Боуман. „Най-трудната част определено беше първата нощ, когато бяхме ударени от порив от 46 възела със огромни странични издувания. Като цяло обаче ще запомня начина, по който отборът се събра и продължи.”
Завършвайки своето 22-ро състезание, Рамон Сант Хил, капитан на Farr 45 Ben Estates Comanche Raider III (61-во/7-мо място в IRC 3), описва сцената под палубата: „Това е състезателна лодка. Имаме вода вътре, платна за миене и бъркотията, която бихте очаквали, след като 10 момчета живеят на борда без възможност да подреждат по време на състезанието.Нормално е!“ Всяко състезание, акцентът за Sant Hill често е един и същ. Това е начинът, по който екипажът израства: „Ние сме семейство на борда. Всяка година се учим да вярваме повече един на друг и на лодката. Ние сме аматьори и инвестираме огромно количество време и усилия в състезанието. Да стигнеш до стартовата линия и да завършиш състезанието е истинско постижение.”
Commodore House на Royal Malta Yacht Club, Марио Дебоно, беше на своето пето състезание и е представител на коринтския дух на състезанието. Той открито признава, че неговата Sun Odyssey 45 Janissah (71-во / 16-о място в IRC 6) е круизна лодка с малък шанс да се справи добре в класа или в общото класиране. „Много сме щастливи, че завършихме това състезание в добра форма“, каза Дебоно. „Бих искал други по-малко конкурентни лодки да видят, че ако сте добър моряк, можете да участвате в това състезание, дори ако вашата лодка не е състезателна. Това е истинско преживяване, лично предизвикателство и изключително възнаграждаващо.” Janissah страда от силните ветрове и дъжда през първата нощ, а след това отново на последния етап, плавайки срещу вятъра в средата на бурята. „Понякога бяхме напълно под вода и беше по-лошо от състезанието през 2007 г. Това обаче беше великолепно състезание и аз се гордея, че поехме всичко, което ни се предостави и успяхме да го преодолеем.“
Три други малтийски яхти, които взеха участие, бяха принудени да се покрият: Xp44 Xpresso на Sean Borg, ICE 52 Otra Vez на Aaron Gatt Floridia и Elan 410 Bait на Paul Debono.